Физически слой на IEEE 802.11
През 1999 година излизат две допълнения към стандарта, които засягат нови методи на модулация позволяващи по-високи скорости на предаване. Тези допълнения са:- IEEE 802.11a за ISM 5 GHz и скорости от 6, 9, 12, 18, 24, 36, 48, и 54 Mb/s
- IEEE 802.11b за ISM 2,4 GHz и скорости от 5,5 и 11 Mb/s при DSSS.
FHSS в обхвата 2,4 GHz на ISM
Разширяването по спектър чрез скачаща честота (FHSS – Frequency-Hopping Spread Spectrum) се нарича метода по който сигнал, с относително тясна честотна лента, се предава по канал с няколко пъти по-широка честотна лента и разделен на подканили, като често се сменят под каналите на предаване (подскоци). Честотния обхват 2,400 – 2,485 GHz е разделен на 79 канала, като средата на първия канал се намира на 2,402 MHz, средата на всеки следващ канал се намира на 1 MHz отстояние от предходния, и така до последния канал , чиято среда се намира на 2,480 MHz. Номера на канала при всеки скок се избира по специална таблица, съгласно изискването за минимално отстояние от 6 MHz между отделните скокове. Стандартът е предвидил три такива таблици, чиито множества от стойности нямат съвпадения, позволявайки разполагането на три отделни FHSS канала в рамките на 2,4 GHz ISM обхват.DSSS в обхвата 2,4 на ISM
Разширяване по спектър чрез пряка последователност (DSSS – Direct sequence spread spectrum) се нарича метода по който канал с относително ниска скорост на данните се смесва с канал с по-висока скорост на данните и предварително дефинирано съдържание. По високоскоростния канал с 11 пъти по-висока скорост се предава 11 битов шумоподобен (PNC – Pseudo Noise Code) код, наречен код на Баркър.Код на Баркър: 10110111000
В резултат на смесването получаваме поток с 11 пъти по-широк спектър. След смесването се извършва двуфазова диференциална модулация (DBPSK – Differential Binary Phase Shift Keying) и четири фазова диференциална модулация (DQPSK – Differential Quadrature Phase Shift Keying), съответно за скорости 1 Mb/s и 2 Mb/s.
Протоколи за управление на достъпа до съобщителната среда при безжични локални мрежи. Предназначението на MAC протоколите при локалните мрежи, е да управляват използването на съобщителният канал, постерством механизма за достъп до съобщителната среда. Основната функция на механизма за достъп е поделянето на канала между станции, принадлежащи на мрежата за предаване пакети с данни между тях. Това включва: фрагментиране или възстановяване на потока от данни от по-горния слой, управление на потока от пакети данни (кадри) и надеждното им предаване през реалния съобщителен канал (откриване и коригиране на грешки) с максимално възможната скорост. Наличието на различни съобщителни среди предопределя и съответните MAC протоколи, като върху една и съща съобщителна среда могат да се реализират различни MAC протоколи в зависимост от топологите на локалните мрежи. От друга страна механизмите за достъп зависят съществено от вероятността за появата на грешки, определена от стойността на BER и от физическите особености на канала. При безжичните локални мрежи са се наложили две основни топологии: мрежи с равностоен достъп (Ad Hok) и структурирани (Infrastructure WLAN).
