Комуникационни мрежи - определение, структура и функции. Определение на понятието управление на комуникационна мрежа (network management) се съдържа в документите на ISO [1, 2, 3], като днес се среща в множество концепции и стандарти на различни стандартизиращи организации (ITU, ETSI, IETF). Управлението на мрежата се заключава в набор от дейности, методи, процедури и инструменти имащи отношение към оперирането, администрирането, поддръжката и осигуряването на мрежовите системи. Практиката е наложила под управление на комуникационната мрежа (мрежов мениджмънт) да се разбират и свързаните с това действия като: наблюдаване на работата на мрежата; наблюдаване на
топологията на мрежата; създаване на профили с определени права за работа на сървъри и работни станции. Тези частни дейности не обхващат пълния набор от функции по управлението на мрежата, но те са елементи на това управление. Създадени са две основни концепции за изграждане на системи за управление на комуникационни мрежи - концепцията TMN (стандартизирана от ITU и ETSI) и концепцията NMS , дефинирана от IETF. Независимо коя концепция е възприета в една комуникационна мрежа има:
- Управляеми устройства (managed devices)
- Управляващи устройства (management entities)
- Агенти (Agent)
- Proxy
Управляеми устройства са всички устройства свързани към комуникационната мрежа (модеми, мултиплексори, комутатори, принтери, сървъри, работни станции и др.), на които може да бъде инсталиран специализиран софтуер (агент). Този софтуер разпознава възникналите в устройствата проблеми и изпраща аларми за това в управляващите устройства. Управляващите устройства (management entities) са програмирани така, че да реагират на алармите и да изпълняват една или група функции, като например уведомяване на оператора, регистриране на събитията, изключване на системата, опити за автоматично възстановяване. Управляващите устройства могат с помощта на стандартни протоколи (напр. CMIP и SNMP) да запитват циклично (polling)
управляемите устройства с цел проверка на стойностите на определен брой променливи величини. Запитването може да бъде автоматично или да се инициира от оператор. Агентът е софтуерен модул, който “събира” информация за управляемото устройство, на което е разположен и я предоставя на управляващите устройства , използвайки споменатите по-горе протоколи. Елементът “Proxy” е предназначен да осигури управляваща информация към/от устройства, които не съдържат агент и “не разбират” съобщенията на протоколите CMIP и SNMP.
Съгласно ISO, има пет функционални области, в които работи системата за управление на мрежата: Управление на грешките и неизправностите (Fault management) – наблюдение на алармите, локализиране на повредите и грешките и тестване с цел установяване на причината. Управление на конфигурацията (Configuration management) – доставяне на хардуер и софтуер, следене за статуса на версиите на хардуера и софтуера, инсталиране и конфигуриране. Управление на производителността и качеството на услугите (Performance management) – наблюдение на производителността на устройства и направления в мрежата, управление на трафика (обходни пътища, приоритети), управление на качеството на услугите (QoS - Quality of Services). Управление на защитата на услугите и информацията (Security management) - защита на функциите за управление на мрежата от неправомерен достъп, управление на защитата на информацията на потребителите от несанкциониран достъп (разпределяне на права за достъп, ключове за криптиране и др.). Управление на отчетността (Accounting management) – въвеждане на различни методи за таксуване на потребителите при използване на услугите (по разстояние, по обем на предадената информация, комбинирани методи) и на правила за изготвяне и заплащане на услугите.
Представените области обхващат широк спектър от дейности по управление на мрежата. Тези области се реализират по един или друг начин в концепциите за мрежов мениджмънт TMN и NMS, както и във фирмените системи за управление на крупните доставчици на телекомуникационно оборудване. Съществуват множество
системи за управление на мрежи, създадени от доставчици на мрежово оборудване и предназначени за управление на устройства и мрежи, които те доставят. По-долу ще разгледаме структурата и функциите на няколко системи от такъв тип. Въпреки липсата на съвместимост между тях, тези системи за управление в една или друга степен реализират функционалните области, дефинирани от ISO.
